Днес се нуждаем от Ново просвещение Димитър Недков, писателКой счупи колбата

Днес се нуждаем от Ново просвещение
 

Димитър Недков, публицист

Кой счупи колбата с ковид и разля по планетата мътилката на паническия боязън от следващото всеобщо измиране на homo sapiens... Не търсете отговора, най-малко този път, в поредна плитко скроена доктрина на конспирацията или пък подмолен, злобен план на някакво си имагинерно международно държавно управление...

Отговорът е къде-къде по-земен, само че заедно позабравен от стремително юрналото се през последните стотина години към необозримото ярко бъдеще човечеството... Просто – булгаковата

Анушка отново разля олиото по трамвайната линия!!!...

Което неизбежно значи, че професорът по черна магия Воланд още веднъж е тук и разпраща поканите за следващия бал на Сатаната... Кои ли ще са ощастливените този път с височайшата чест посетители?..

Всъщност, нищо изненадващо не ни се е случило... В този смисъл добре би било карантинираните политици от всякъкъв диаметър да употребяват насилственото домашно уединение и да поразровят чекмеджетата на паметта си. Може и да си спомнят за десетките обществени предизвестия на много по-умните от тях самостоятелни люде и организации, че – злото идва...

Още през седемдесетте на предишния век се би паниката, че неконтролируемият напредък на стопанската система ще овълчи хората. Вместо размисъл – превърнахме алчността в добродетел. Последствията от всяка поредна рецесия обяснявахме – с парадоксалната доктрина за креативното опустошение на капитализма. С две думи – с цел да пораства стопанската система първо е длъжна да унищожи остатъците – това налагало непредсказуемия темперамент на системата. Още по-вулгарно казано –

гладът и нищетата са детайли от напредъка...

Пенсионирахме Бог – нравоученията му не се вписваха даже с най-ситния шрифт в контрактите уреждащи кредитните ни стоково-парични връзки с Мамона. Деветдесет е девет % от хората се самооковаха в пожизнен дълг към система на публични взаимоотношения гарантираща благоденствието на малко на брой, за жалост лишени от всякаква добродетелност примати...

Днес медиите преливат от клишираната простащина за предстоящето ни постпандемично бъдеще – светът към този момент нямало да бъде същия... задавал се нов международен ред... и прочие познати от предходните рецесии експертни пророчества...

За страдание самата история напомня, че промяната на парадигмата на цивилизационното развиване не е кратковременен, още повече спешен излаз от следствията на която и да е било унищожителна пандемия. Дори и в днешния свръхскоростен свят... От епохи ни липсва по този начин витално нужната figures literacy или тъй наречените просветеност за бъдещето... Което ще рече – овакантяване рамките на аналитичния размисъл и обработване на интегрално мислене... търсене на органическа интегралност на действителността посредством сливане на обособените фрагменти на действителността и постигане на ново, основополагащо схващане на света...

По-простичко казано – нуждаем се от Ново просвещение...

Защото днешните студенти, които ще дефинират политиката в средата на ХХI век и ще вземат съдбоносни решения, учат върху обществени теории със 100 годишна отминалост. Е... за какъв нов свят и нов ред може да става дума най-малко до края на това столетие!... За разлика от вирусите, трансформацията на мисленето има доста по-дълъг инкубационен интервал, нали!

Затова, молейки се за избавление, да не си вършим никакви илюзии, че след отшумяването и на тази пандемия ще се събудим като нови хора и

ще изпълзим от домовете си в един нов свят

зависещ на някакъв нов ред...

Напротив... Ще се сблъскаме със същата система, която с цел да запази себе си, също както в пулицърския разказ на Стайнбек “Гневът на мравките ” ще започе да “гори остатъците от портокали ” без да й пука за напуканите устни на оживелите от вируса жадни. Защото съгласно самата тази система – нямало безвъзмезден обяд...

Но въпреки всичко има и ярък лъч вяра... Защото Анушка още веднъж разля олиото на трамвайната линия, а професорът по черна магия Воланд разлепи афишите за идния вариететен театър, с който да напомни, че всички сме смъртни и то от време на време – ненадейно смъртни.

Кой знае, може пък и към този момент да е пристигнало времето за ДЕКОРОНИЗАЦИЯТА на правила, правила, нрави и йерархии в един изтощен от своята античност свят – провокиран този път в действителност от “Гневът на мравките ”...